Оптика СОЛЕООПТИК - Шумен



СОЛЕООПТИК ::: ПОЛЕЗНО ЗА ОЧИЛАТА

Очилата са принадлежност, служеща за коригиране на зрението или за предпазване от нараняване на очите. Те се носят за улесняване на виждането и/ или защита на очите, а понякога и по естетични причини. Състоят се от рамка, обхващаща материала, през който се гледа. Той обикновено разделен на две плоскости с кръгова или елипсовидна форма наричани 'стъкла'. Очилата се поставят на лицето, върху носа, точно пред очите.

По името на немската фирма за производство на стъкла "Carl Zeiss", очилата се наричат разговорно цайси.

Очилата се изработват от оптици и продават в оптики, но и по сергии.

За да удължите живота на вашите очила, постарайте се да спазвате следните правила:

Не почиствайте оптическите лещи сухи! Използвайте специализирани почистващи препарати, или хладка вода и сапун. Не почиствайте с органични разворители и прах за пране!

Не почиствайте с грапави кърпи! Ползвайте бърсалки от микрофибър или салфетки за еднократна употреба.

Пазете очилата от удар, надраскване и висока температура! Не ги оставяйте върху арматурното табло на колата, където температурата е много висока и поврежда органичните лещи /стъкла/.

Сваляйте очилата си само напред с двете ръце и не ги оставяйте легнали върху лещите /стъкла/.

Съхранявайте очилата си само в твърди калъфи! Така ще ги предпазите както от надраскване, така и от счупване.

 

История и културно значение

Очила от 16в. Германия

Първите очила са измислени от флорентинеца Салвино д’Армато (Salvino degli Armati) около 1280 г., според фалшивите сведения на един флорентински патриот от 17 в.

Според Хризип, още Архимед е изследвал законите за пречупване на светлината и е носил кристал, доближен до главата за корекция на зрението. Император Нерон наблюдавал гладиаторските игри със смарагд. В древността обаче тези изследвания нямат голямо приложение и оптиката започва да се развива едва след като около 1240 г. в манастирските библиотеки се появява превод на латински на книгата “Съкровището на оптиката” от 11. век на арабския математик, астроном и оптик Абу Али ал-Хасан ибн ал-Хайтам, известен в Европа и като Алхазен. Той описва в своята монография увеличаващото действие на сегмент сферично стъкло, по-сетне “камък за четене”, без обаче практически да използва своето откритие. Съчетаването на тази теория със затрудненията във виждането на старите монаси и техните занаятчийски способности вероятно довежда до изшлайфането на първият камък за четене от планински кристал.

Най-старото изображение на очила се намира на фреските на италианския художник Томазо да Модена в главната зала на Сан Нколо в Тревисо (Tomaso da Modena im Kapitelsaal von San Niccolo in Treviso), създадени около 1352 г. С добър усет за предметното и лицевите особености Томазо да Модена пресъздава на 40 фрески главните застъпници на доминиканския ред. На портрета на Кандинала на Роуен (Kardinals von Rouen) е изобразен монокъл, положен близко до окото. С него чете книга, която държи отворена в ръцете си. На портрета на Кардинал Хуго от Провенс (Kardinals Hugo von Provence) са изобразени здраво захванати на носа му очила (Nietbrille). Той отново чете.

Така нареченият “очилат апостол” от световноизвестния олтар на градската църква в Бад Вилдунген, изготвен през 1403 г. от Конрад фон Соест, е най-ранното изображение на очила, северно от Алпите. Очилатият апостол се е превърнал в символ на Евангелистката църква на Вилдунген и до днес е на нейния печат.

Сигурно е, че първите очила се появяват в Европа около 1280 г. в Северна Италия. Те още нямат дръжки и са изработени от изпъкнали лещи, следователно са били само за далекогледи хора. Английският оптик Едуарт Скарлет (Edward Scarlett) изработва през 1727 г. първата рамка с дръжки. Преди това били изпробвани различни форми, вкл. прикачването на лещите към перука.

В България очилата са атрибут още по време на османското владичество (срв. “Българи от старо време”), но оптическите услуги не са били достъпни.

Очилата се считат за външен израз на интелигентност, на интелектуалност и в положителен, и в отрицателен смисъл. Тези предразсъдъци са възникнали вероятно от времето, в което само заможните хора са можели да си позволят очила. В същото време те са имали и възможностите за по-добро образование, а и вследствие на него – необходимост да виждат по-добре. Поради това в Камбожда, при управлението на Червените кхмери, носещите очила са били преследвани като предполагаеми интелектуалци и следователно като потенциални врагове на комунистическата селска държава.

Дизайнът на очилата се е променял с годините (основно в посока стесняване на площта стъклата и изтъняване на рамките), поради което хората от различни възрасти предпочитат различни модели. Личности като Елтън Джон, Уди Алън, Бил Гейтс, Махатма Ганди, Хайнрих Химлер, Джон Ленън, Игор Стравински и Сергей Станишев са познати с носените от тях очила.

Контактна лещаВ Германия през 2005 г. 64 % от хората над 16 години носят очила. Повишава се делът на младите с очила, а също и на старите хора, поради нарастващата възраст на заетост. Немското общество (89 % от носещите и 81 % от неносещите) все повече приема носенето на очила и не счита това за недостатък. Слънчевите очила често са аксесоар на съвременния човек.

Алтернатива на очилата за хора с влошено зрение са контактните лещи, открити от Адолф Фик (Adolf Fick) през 1877 г. Те се поставят директно в очите и някои хора предпочитат да ги носят поради естетични причини, а не заради по-широкият зрителен ъгъл или липсата на запотяване на стъклата. Все по-голямо приложение има и лазерната очна хирургия, при която се избягват тежестта и опасностите от счупване при носене на очила и уврежданията от лещите.

 

Рамки

Рамката служи за закрепване на стъклата, като основните опорни точки към лицето са носът и ушите. Обикновено частите на рамките, които обикалят ушите отгоре и частично отзад, наричани дръжки, се сгъват към частта със стъклата посредством панта или пружинка. Стъклата се обгръщат от рамките, като при диоптричните очила стъклата се монтират допълнително и закрепването става най-често чрез винт.

За четене се използват рамки половинки със стъкла с малка площ и мост в горната част, които се поставят ниско на носа, така че четящият да може да гледа над тях по-далечни предмети. В последно време (2005 г.) все по-модерни са рамките, които не обхващат изцяло или въобще, като вместо това в тях се прокопава канал, през който минава корда. За предимство се счита използването на леки и гъвкави материали като титан.

Рамката може да има защитни функции, например да предпазва лицето от стърготини и прах. В този случай тя обикновено прилепва напълно към него и има отвори за проветряване.

В зависимост от вложените материали, качеството на изработката и - в значителна степен - известността на марката на фирмата производител, цената на най-често употребяваните рамки в България може да варира от 1 лв. до над 550 лв. (2007 г.).

 

Видове очила

Според предназначението си, очилата могат да се класифицират като:

  • очила за хора с недобро зрение (диоптрични)
  •         - за близко
            - за далече
            - бифокални (измислени от Бенджамин Франклин) и "преливащи"
            - растерни
  • призмени
  • за защита при работа
  •         - с химикали
            - с лъчения, например оксижен, с екрани, вкл. компютърни
            - при замърсен с твърди частици и прах въздух
  • предпазни за велосипед, фехтовка
  • подводни очила и очила за плуване и гмуркане
  • 3D очила, които помагат за образуването на стереоскопичен полуобраз за всяко око, напр. чрез синьо и червено стъкло за черно-бяло виждане или стъкло с хоризонтална и стъкло с вертикална поляризация за цветно.
  • видеоочила и шлемове/ маски с видеоекрани.
  • комбинирани, вкл. слънчеви очила със защита

По-старомодни по формата на рамката са монокъл, лорнет, пенсне.

 

Диоптрични очила

Стъклата на диоптричните очила представляват лещи. С развитието на техниката и навлизането на пластмасови (от поликарбонат или CR-39) лещи за диоптрични очила се появяват ретронимите минерални стъкла и органични стъкла. Вторите са по-леки от конвенционалните стъкла, които има значение при големи диоптри. Не са и така чупливи, но са меки, драскат се лесно и поради това често се предлагат във вариант с твърдо покритие. Предлага се и хидрофобно покритие, което намалява изпотяването на стъклата и улеснява почистването, а също и антирефлексно, което намалява отблясъците.

Основната характеристика на стъклата е ъгълът на пречупване, измерван в диоптри (1 dpt = 1/m). Чрез увеличаване или намаляване на дължината на фокуса се компенсират вродените или придобитите недостатъци на очната леща. Плюсовите сферични стъкла, във формата на положителен менискус, служат за коригиране на далекогледство (hyperopia или hypermetropia), при което очите имат твърде малка стойност на пречупване. Лещите действат като изпъкналите/ увеличаващите и се отбелязват примерно + 0,75 dpt. Обратно, минусовите сферични стъкла, които имат формата на отрицателен менискус, служат за корекция на късогледство (миопия). Очите на късогледите имат твърде голям ъгъл на пречупване и стъкла с диоптър от примерно – 1,25 разпръсква светлината. За старческото далекогледство (presbyopia) се използват комбинирани стъкла. При бифокалните обикновено в долната част на голямото минусово стъкло е вградено плюсово за близко. В последно време се произвеждат стъкла с плавен преход.

За лечението на астигматизъм (асиметрия на роговицата, при която ъгълите на пречупване на две перпендикулярни равнини не са равни, поради което в окото се появяват няколко, но неясни образи) се използват сферо-цилиндрични стъкла, при които се измерват диоптърът и градусът на цилиндъра. (В този случай контактните лещи не са ефективни, тъй като могат да се завъртят.)

Стъклата се центрират на рамката според междуосевото/ междуочното разстояние на пациента.

През 2006 г. минерални стъкла могат да се намерят на цена под 5 лв./бр. и в същото време чифт швейцарски органични фотосоларни стъкла с твърдо покритие и поляризация струват 280 лв.

Слънчеви очила

Съвременни слънчеви очила

Слънчевите очила се използват срещу дискомфорта, предизвикван от засилената осветеност на околната среда.

По-евтините и некачествени стъкла са изработени от пластмаса, която за разлика от обикновеното стъкло пропуска ултравиолетови лъчи (UV). Те предпазват единствено от ярката видима светлина. Редуцирайки яркостта, те карат зеницата да се разшири и зрението става по-добро. Така те продиводействат на естествения защитен процес, като в същото време не защитават от вредното въздействие на слънчевите лъчи. Поради това особено внимание при избора на слънчеви очила трябва да се обръща на степента на пропускливост на ултравиолетови лъчи. Наличието на маркер CE означава удовлетворяване на изискванита на европейските директиви, а именно филтриране на елекромагнитни лъчи с дължина под 400 нанометра.

За градски условия не е препоръчителна пропускливост под 18%.

Наличието на поляризационни филтри премахва хоризонталните лъчи светлина, които предизвикват отблясъци, най-често при водните басейни. Лесен тест за наличието на поляризация е завъртането на течно-кристални екрани (на часовници, мобифони), изображението върху който се затъмнява изцяло на 90% от изходното положение. Поради това не се препоръчват за оператори на машини.

Огледалните стъкла намаляват отразяваната от сняг, пясък и вода светлина.

Слънчевите очила могат да бъдат и диоптрични. Най-честата комбинация са фотосоларните (фоточувствителни, фотохроматични) стъкла, потъмняващи при засилена осветеност; те реагират по-бързо, когато са на базата на органични стъкла.

Опасностите от ултравиолетовата светлина Ултравиолетовата радиация представлява невидими слънчеви лъчи. Трите вида ултравиолетова светлина са: UVA, UVB and UVC. UVC лъчите не са повод за тревога, тъй като се поглъщат от горния атмосферен слой и не достигат земната повърхност.

UVB лъчите са онези, които изгарят кожата и могат да повредят очите. В действие със студен вятър и сняг UVB-лъчите са в състояние да причинят снежна слепота (photokeratitis), временни (в продължение от 12 до 48 часа), но болезнени проблеми със роговицата на окото. Въпреки че не всички експерти и научни работници се съгласяват с това твърдение, съществуват някои проучвания, които предполагат, че ежедневното излагане на UVB и на много ярка светлина в продължение на много години може да причини катаракта, постепенно затъмняване на очните лещи.

UVA-лъчи основно се поглъщат от кристалина на човешкото око, въпреки че няма изследвани увреждания на очите, причинени от UVA. Това обаче остава твърде дискутирана тема според Американската асоциация на слънчевите очила (SAA).

ИЗМЕРВАНЕ НА УЛТРАВИОЛЕТОВИТЕ ЛЪЧИ

Основната мерна единица за слънчеви ултравиолетови лъчи измерва тези, които достигат до земната повърхност. Учените използват скала от 1 до 11, за да определят размера на съществуващия риск от излагане на слънце по различно време и на различни места,а също така и за да осведомят хората кога UV-нивата са високи. Обикновено подобни предупреждения са съвети, отправени към хората - да се носят шапки, защитни дрехи и слънчеви очила. Избягването на обедното слънце също е препоръчително.

Какво да търсим, когато си купуваме слънчеви очила?

Слънчевите очила по принцип ограничават само UVB и UVA-лъчите, но имайте предвид, че всички стандарти и означения не са задължителни. Според общоприетите изисквания очилата трябва да блокират най-малко 70% от UVB-лъчите и 60% от UVA.

За най-сигурна защита на вашите очи търсете слънчеви очила,които осигуряват поне 98% протекция едновременно от UVA и UVB-лъчи. От UVC-лъчите не сте застрашени, тъй като те естествено се поемат от атмосферата и не достигат земята. За някои от най-скъпите продукти с поликарбонатни, стъклени или пластмасови (CR-39) лещи се твърди, че блокират 100% от UV-лъчите.

Истина ли е, че…?

Хората често си задават един въпрос- дали разширението на зеницата причинено от носенето на очила, може да предизвика някакъв проблем с очите. Отговорът на това е,че разширението на е твърде минимално, когато се носят слънчеви очила и че получената защита е много по-голяма отколкото просто да стоим на сянка. Според SAA слънчевите очила “намаляват UV-лъчите повече отколкото ако стоите на сянка,тъй като сянката малко или много намалява всяка дължина на вълните, видима или ултравиолетова, докато слънчевите очила са предназначени специално да ограничават късите дължини на вълните (т.е. ултравиолетовите вълни).” Именно поради това слънчевите очила осигуряват по-надеждна защита.

/ източник - Уикипедия /

Слънчеви очила


Очила за компютър


Рамки за очила


Оптични стъкла


Контактни лещи


Copyright © 2007 СОЛЕООПТИК ::: Всички права запазени!     Уеб дизайн и уеб разработки от MCVB Studio